Нашите художници – Елена Жаблянова
Днес ще ви разкажа кой стои зад прекрасните илюстрации на книжката „Артикулационна приказка звук „Р“ рибката Роро“ и как протече процесът по издавнето й.
Това е Елена Жаблянова – художник, илюстратор на книги и преподавател. Миналата година нейни илюстрации бяха изложени на панаира на книгата в Болония.
И така, след като имах трудности при първото издаване на книжката, реших да сменя подхода и първо да се свържа с издателство, а след това да търся илюстратор.
Но, уви, и това не сработи. Отново писах на няколко издателства, но те се оказаха много заети с личните си проекти и нямаха време и ресурс за моята книга.
Така един ден, докато се разхождах из квартала, видях едно художествено ателие, което, ако трябва да бъда по-конкретна, се намира точно зад ъгъла на моя кабинет.
Отново събрах смелост и почуках на вратата. „Здравейте, можете ли да илюстрирате моята книжка?“ – горе-долу така би прозвучало, ако го опростим.
Но всъщност, с доста повече думи разказах на Елена каква е моята идея – че искам да направя поредица от книжки с артикулационни приказки, но че сега ще започна с приказка за една рибка на име Роро и звук „Р“. Казах ѝ, че ще използвам шрифт „Адис“, за да бъде подходяща за деца, които тепърва се учат да четат. Това беше и нещото, което я спечели за проекта. Нейната дъщеря е изпитвала известни затруднения, докато се е учила да чете, и тогава почти не е имало подходящи материали.
И така, започнахме работа с Елена – аз върху текста, тя върху илюстрациите. Минахме през няколко месеца усилена работа, докато стигнем до точната визия за това, което искаме да изразява книжката. Добавихме и карти с артикулационни упражнения. Бях много впечатлена от начина, по който Елена направи тези сложни илюстрации. Седнахме един ден и аз просто ѝ показвах упражненията, а тя с няколко щриха създаваше илюстрацията. Невероятно!
Този път, когато стигнахме до печата, именно картите се оказаха препъни-камък. Говорихме с няколко печатници, но предложенията им за това, къде да се съхраняват картите, бяха доста неудачни. Освен това книжката се оказа много тънка и отказваха да я зашият. Но след първата книга, която беше само лепена и след няколко четения започваше да се разпада, аз не исках да отстъпвам от шиенето.
Е, в крайна сметка намерихме печатница, която отговори както на качеството, така и на изискванията ни, и Роро се появи на бял свят.